СЕДЛОВИНКÀ ж. Умал. от седловина. Слизаме бавно надолу към малката седловинка, западно от която се вижда Азисовата лъка. Ил. Зоински, ДП, 21. Наистина там някаква незначителна седловинка, забулена сега от лунни полусенки, откриваше само на стотина стъпки малка и ниска чука. А. Страшимиров, Съч. V, 359.


Източник: Речник на българския език (онлайн)