СЀДМИ, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. редно от седем. На седмия ден от неговото пристигане Бяла черква с ужас се научи за дръпването на Гурка в Северна България. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 22-23. Ленко се вгледа в първите къщи и се опита да определи коя е седмата къща отдясно. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 305. Трънката беше едро русокосо момче. Седми клас бе завършил миналата година, след като няколко години бе повтарял. П. Проданов, С, 10. Страничната подвижност на гръбначния стълб се измерва, като се кара детето да се навежда встрани и се измерва разстоянието от седмия шиен до четвъртия лумбален прешлен. Н. Манчева, ЛФ, 343. Той прелисти шеста, седма и осма глава, беше ги чел много пъти, но бе взел не един изпит по право благодарение на преповтаряне в последните минути. К, 1982, кн. 5, 61. Седма година е как са скитах немил-недраг по Влашко и Руска Бесарабия. НБ, 1877, бр. 75, 291. Седма вечер вечеряле. / Що им било за вечеря? / Седем крави рогати. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 281. ● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата – седми ден от месеца. – Днес е седми май – прошепна Захари Стоянов, – а това ще рече, че десет дни не сме яли нищо, освен киселец и ягоди. Л. Стоянов, Б, 157. При намека на доктора Найден си спомни срещата им в лазарета на седми ноември сутринта, когато князът бе спрял там, за да вземе милосърдно във файтона си двама ранени. В. Геновска, СГ, 441. Приятелят ми е роден на седми февруари. ● Само м., нечленувано. При означаване на дата след числ. редно – месец юли. Срещата беше на първи, седми т.г. ● Само м. Към име на владетел или на висше духовно лице – за отличаване от предходния със същото име. Папа Пий Седми.
2. Само ср. Като въвеждаща дума – седмо. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение – на следващото поред място след шестото.
3. Като същ. седма ж. Една част от нещо, разделено на седем равни части; седмина. Той [Градският дворец] е цял град в града – палати и дворци с големи градини, които заемат около една седма част от Джайпур. Т. Кюранов, АП, 79. Жителите на онази държава са смес от разни народи, от които почти половината са индианци, а само една седма част са бели. ИЗ 1874-1881, 165.
◊ Седмо чувство. Способност за възприемане и познание, привидно независима от петте сетива; интуиция. Обикновено казваха, че [криминалният инспектор] е страшилище за престъпниците, че няма престъпление, което не може да разкрие, че има някакъв нюх, някакво седмо чувство. Р. Белчев и др., КБС, 39.
~ На седмото небе съм (чувствам се, почувствам се). Разг. Чувствам се много щастлив, доволен. Целият първи месец Паунов беше на седмото небе от радост. Г. Райчев, Избр. съч. І, 205. – Щом болярката е добила близнета, и мъжки, боляринът ще е на седмото небе. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 231. Тя пита на френски как съм, как прекарвам времето. Аз се чувствам на седмото небе. Кр. Григоров, Р, 106. Седма<та> дупка на кавала съм. Разг. Пренебр. Нямам влияние, не мога да окажа никакво въздействие някому, обикн. на служебното си място, в обществото. Хваля (превъзнасям) до седмото небе. Разг. Извънредно много, прекалено хваля. – Какво, братко, нещо лошо ли се чува от земята? – запита Методий. – Напротив – рече Кирил и загледа брата си. Превъзнасят ни до седмото небе. Целият народ в България щял да излезе на 24 май, за да изкаже своята велика радост от нашия скромен подвиг. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 377.