СЕДМОГЛÀВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със седем глави. Минаха години. През тия години той направи най-хубавите си църкви, седмоглави чешми, мостове, дето не бяха виждали и в Босна дори. П. Константинов, ПИГ, 159. Който може по вода да плува, / да отиде насред на морето. / Тамо има дръво ставиводо, / на дръвото три златни ябълки, / що ги варди водна самодива, / самодива, хала седмоглава. Нар. пес., СбНУ XLIV, 48.