СЕДМОЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Седемцветен. Течаха сълзите му, а той гледаше града. Търново му се показа като видение, окъпано в седмоцветни багри. Ст. Загорчинов, ДП, 238. Ако в пламъка на спиртна лампа поставим малко готварска сол, тогава вместо седмоцветен спектър пуснатата през призма светлина от пламъка на лампата ще ни покаже само една жълта линия. Г. Томалевски, АН, 305. Над гората от клонести ясени, / засиява широко сега, / като с пояс небето опасала, / седмоцветна чудесна дъга. Мл. Исаев, ЯД, 38.