СЕЍЗ м. Остар. 1. Коняр, конегледач; сеизин. Си се глави турски момок, / турски момок конски сеиз. / Весден дене коне пасит, / а на вечер служба служит. Нар. пес., СбБрМ, 289.
2. Пазач, телохранител; сеизин. Прочутият пътешественик не пропуска да осведоми читателя, че до Медковец и по-нататък по своя път той е придружаван от въоръжен сеиз: „Моето заптие познаваше пътя“. П. Кузманов и др., ИСМ, 85.
– От перс. през тур. seyis.