СЕИЗМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Земетръсен; сеизмически. Предполага се, че то [земното ядро] се състои от тежки метали. Независимо от това, поради много високата си температура, ядрото реагира на сеизмичните колебания като течно или газообразно тяло. Хр. Тилев, В, 19. Когато сеизмичните вълни достигнат земната повърхност, тя се разтърсва. Най-силен е ефектът в областта, наричана епицентър. М. Несторов, ДЗК, 26. Знае се, че сеизмичните катаклизми често се предшестват от тревожни явления, които могат да играят роля на предупредителни сигнали. НТМ, 1966, кн. 215, 46. Сеизмичен трус.
2. Сеизмологичен. Земетръсите се регистрират в специално изградени за тази цел сеизмични станции. Хр. Катранушкова, ОГ, 41. Сеизмични изследвания.
– От гр. σεισμόϛ ‘земетръс’ през фр. séismique.