СЕЍТБА ж. 1. Сеене, засяване на семена, ръчно или с машина, в разорани или разкопани земни площи; посев. Навременната сеитба осигурява на растенията необходимите условия за нормален растеж и развитие. Осн. сел. стоп. VIII кл, 51. Една сутрин той излезе рано на полето да види как орат трактористите за сеитбата. И. Петров, НЛ, 156. Пролетните сеитби отколе бяха привършени и по Гергьовден настъпиха по-свободни дни. Й. Йовков, Ж 1920, 64-65. Не щеш ли, миналата година падна градушка и очука храните. Нямаше семе за сеитба. А. Каралийчев, ПС I, 170. Есенна сеитба. ● Обр. Най-голямата опора на българите в русите беше доверието им към нас, което създаде санстефанския идеал. Стамболовият режим направи всичко да го разколебай и това покъртено доверие е трънливата сеитба, именно която даде плодовете си. Бълг., 1902, бр. 485, 2.
2. Само ед. Времето, през което се сее. Най-тежкото, най-мъчителното в нея [пътната повинност] беше, че дори там, където работата не бе спешна, населението се викаше за отбиването ѝ в най-усилено за стопанство време: или по жетва, или по сеитба. П. Габе, РД, 89. Над първата бразда се вдигна лека сребърна пара. Това е земната душа. Когато по сеитба задими след ралото – майката земя ще върне стократно заровения плод. БР, 1935, кн. 3, 81.
3. Обикн. мн. Диал. Растения, които са пораснали от семена, посети на големи земни площи; посев. – Ако сеитбите се поправят, ще пратиш Яна да ни жъне. К. Петканов, СВ, 14. Като ни дигнаха от двора на конака, не ни подкараха като хора, но като кози, които притежателят на някоя градина е намерил, че му изяли сеитбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 175. Три години стават с лани, / откак Боже наказане, / щом полята се покрият / с златни класове, / щом узреят вси сеитби / .., / дава град и все убива. Ив. Вазов, В, 4. В Ниш валя около един час твърде силен дъжд с вятър, от което ся съживиха повечето сеитби. Дун., 1866, бр. 83, 1. Сиромахът орал, сеял през зимата и когато дошло лятото, нивите му дотолкова се наплодили, щото от земята до горния клас сеитбите му били пълни с класове. Нар. прик., СбНУ V, 158.
4. Обикн. мн. Диал. Земна площ, която е засята, посята с някакви култури; посев. Дълго време Гроздан ходи из нивите. Той се спираше и внимателно оглеждаше всичко, увлечен, зарадван, като че обхождаше собствените си сеитби. Й. Йовков, Ж 1945, 208-209.