СЕЍТБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сеитба. Предназначението на редосеялката е да осигури равномерно разпределение на семената по цялата сеитбена площ, а също така и заравянето им на определена дълбочина. Б. Николов и др., РУТ, 154. В семето, подготвено за първия сеитбен ден, се оронват зърна от брадата на нивата или от последния сноп. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 215. Подготовката на празни стърнища, целини и други места за посев през този сеитбен сезон ще бъде извънредно много улеснена от падналите напоителни дъждове, които ще подготвят добри условия за сеитбена оран. ВЗ, 1935, бр. 30, 5. Сеитбени машини. Сеитбена техника. Сеитбена кампания. Сеитбена народна песен.
◊ Сеитбена норма. Сел.-стоп. Количеството семена, необходими за засяване на единица площ, изразено в килограми на хектар или в брой семена на квадратен метър. Сеитбената норма се определя в зависимост от вида на културата, от качествата на посевния материал, от начина на сеитба, от целта на отглеждането на културата и др. фактори. Р. Николов и др., ОЗМ, 261.