СЀЙВАМ, -аш, несв.; сèйна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Сея1 (в 1 и 3 знач.), разпръсвам нещо веднъж или няколко пъти по веднъж. Още щом изтървах две-три зърна, те [петлетата] се втурнаха. А като го [ечемика] сейнах, целият двор се изпълни с радостна врява: „ко-ко-ко...“. Ст. Даскалов, ЕС, 210. ● Обр. С годините дворът бе заприличал на парк. Росата бе сейнала своето сребро отгоре му и той искреше. СлП, 2012, бр. 30, 5. Уханен вятър сейва над браздите / на облачета крушовия цвят. Ив. Бурин, ПТ, 28.