СЕКВЕСТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от секвестирам и от секвестирам се; запориране. Ако данъкоплатецът не внесе дълга си, бирникът се разпорежда за секвестирането на предвидените от закона предмети, като се състави нужният за това протокол. Осем дни след секвестирането им предметите се продават на търг. Хр. Яновски, МТ II, 953.


Източник: Речник на българския език (онлайн)