СЕКВЀСТРО, мн. -три, ср. Остар. Юрид. Секвестър (в 1 знач.). Пловдивский апелативен съд е нарушил чл. 36 от Закона за земите, като признал Мито Георгиев за притежател на секвестираните ниви още през 1881 г., когато е било наложено секвестрото, тъй като в това време секвестираните ниви принадлежали на Телят Ханъм. РВКС 1890 (IV), 540-541.


Източник: Речник на българския език (онлайн)