СЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За реч, звук, глас и др. – който звучи пресекливо. „Гласът ѝ не е добре интониран, не звучи чисто. Той е наситен с обертонове, неравен, секлив.“ Ст. Грудев, АБ, 134-135. Скоро клепалото ще разлее над село секлив звън. А. Страшимиров, К, 75. Изневиделица се яви друг мъж – суров, студен на глед, със секлива реч. Ст. Грудев, АБ, 163.