СЀКНА1. Вж. секвам1.
СЀКНА2. Вж. секвам2.
СЀКНА3, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. В съчет. със същ. нос. Почиствам носа си, като издишвам силен въздух през едната или другата ноздра; духам. Що се отнасяше до мадемоазел Вайхброт, тя непрекъснато секнеше носа си с къс и енергичен звук. Д. Стоевски, Б (превод), 467. Бай Ганю с пояса и ямурлука носи вече фрак и декорации, на дясното си око монокол, а в портфейла си банкноти. Но все още той секне носа си с палците. Хор., 1937, бр. 1, 2. секна се страд.
СЀКНА СЕ несв., непрех. Издишвам силен въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; духам се. – Боже, до какво доживяхме! – плачеше жена ми и се секнеше. К. Калчев, СР, 159. Размахваха [войниците] равномерно и бавно присвити ръце или бършеха с опакото на ръката запотените си лица, секнеха се в шепите си. Д. Талев, Съч. VІІІ, 163. Владиката седял, мигал и с двете очи, секнал се час по час и подсмърчал. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965, 318.