СЀКНЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от секна3 и от секна се; духане. Кръвотечение от носа. Често настъпва след удар по носа, грубо секнене, при дишане на сух въздух, при грип и др. Л. Недков и др., НВ, 132. Кърпите се правели от скъпи копринени платове и служили главно за украшение, а не за почистване на носа (секнене). Хр. Вакарелски и др., ИО, 169.