СЕКРЕТÀР-БЍРНИК, мн. -ци, м. У нас преди 1944 г. – общински чиновник, натоварен с изпълнението на административни и финансови дейности. Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер. М. Марчевски, ГБ, 226. Йовков беше почитан и дирен от селяните било за съвети, било да им напише заявление. Кроеше им такива заявления, че се приемаха с уважение от кмета и секретар-бирника. СбАСЕП, 304. Секретар-бирници не съм назначил, защото няма подходящи за службата лица. Назначих 5 конни и 5 пеши стражари местни жители. В. Георгиев и др., ИБД II, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)