СЕКРЕТÀРИН, мн. секретàри, м. Остар., сега простонар. Секретар1. Една година почтените казанлъчани избрали Искрата за секретарин на общината. Л. Каравелов, Съч. VII, 19. От най-напред той бил един малък чиновник, после станал секретарин на търговската камара и пр. Лет., 1874, 202. Дал му книгата, която съдържавала императорското слово. Везиринът от своя страна я подал на първия секретарин на султана. НБ, 1877, бр. 72, 278.