СЕКРЕТÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на секретар1 или е предназначен за секретар1. След това той отиде при бай Димо, почака търпеливо в секретарската стая и най-после влезе. Р. Михайлов, ПН, 105. Докато беше инструктор, пò ходеше, ама сега залепи се от седене за секретарския стол. Ст. Даскалов, СЛ, 310. Секретарски бележник.
2. Който се отнася до секретар1. – И аз мога да ви предложа секретарско място. Б. Райнов, НН, 291. Когато Въкрил пое секретарската работа, малцина вярваха, че при него делата на организацията ще потръгнат добре. Г. Караславов, ОХ IV, 329. Секретарска длъжност.
3. Който е присъщ, характерен за секретар1. – Какво ви е? – пошепна секретарката и Бокенхаймер видя, че то си беше чисто нейна, а не секретарска загриженост. Л. Дилов, МСП, 37. Секретарски тон.