СЕКРЕТÀРЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от секретар1. В съда поискаха да представя препис от ведомостта за заплатите, но секретарчето скри ведомостта и заплатата ми изгоря. Н. Хайтов, ДВ, 133. Всички разни видове аташета, архиварчета, секретарчета и пр., назначени от 5 – 6 години насам, да се подложат на държавни изпити. Пряп., 1905, бр. 79, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)