СЕКРЕТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. За жлеза, рана – изпускам, отделям секрет2. Макар и още недоразвити, мастните жлези на новороденото секретират усилено. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 21-22. След заздравяване на раните в областта на петата останала фистула, която секретирала слизесто-гнойна материя. Ц. Михов и др., КП, 65. Тя [потната жлеза] се състои от два реда клетки: вътрешни клетки, които секретират потта, и външни клетки. Ил. Петков и др., КВБ, 15. секретирам се страд. Нерядко при хипофизни тумори се секретират биологично неактивни хипофизни хормони. Г. Кирилов, ХФД, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)