СЕКРЕТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от секретирам. Тяхната функция [на жлезите на устната кухина] е свързана със секретирането на слюнка, която подпомага формирането на хранителната хапка и осигурява първичната химична преработка на някои хранителни вещества. Вл. Овчаров и др., АЧ, 282.