СЕКСТÀНТ м. Спец. Оптичен навигационен инструмент за определяне на географски координати чрез измерване на височината на слънцето или звездите над видимия хоризонт и ъгъла на тяхното отстояние. На мостика капитаните един до друг със секстанти в ръце снемаха звезди, за да определят мястото на кораба. Н. Антонов, ВОМ, 76. Идеята за устройството на секстанта е на И. Нютон от 1699 г., а първите уреди били създадени през тридесетте години на XIX в. Вл. Шкодров и др., ЕРМА (превод), 273. Често пъти линията на хоризонта не се вижда и не може да се използва моряшкият способ за ориентиране със секстант. НТМ, 1967, кн. 226, 40.
– От лат. sextans, -tantis ‘шеста част’ през нем. Sextant.