СЕКСТЀТ м. 1. Муз. Музикално произведение за шестима изпълнители – певци или инструменталисти, всеки от които има отделна партия. И Бетховен е писал творения на един дъх. Секстетът ор. 71, според Бетховеновото признание, е написан за една нощ. Б. Пенев, Б, 109. В сегашния вариант произведението е написано като секстет – за шест флейти. М. Божикова и др., ДКП, 125. Брамс ни е оставил и редица произведения за камерен състав – секстети, квинтети, квартети, триа и сонати. ЛГ, 1933, бр. 194, 5. Секстет за пиано.
2. Муз. Инструментален или вокален състав от шестима изпълнители на такова произведение. В началото на 30-те години обаче той [Аспарух Лешников] напусна София и основа в Берлин своя прочут вокален секстет „Мундхармонистите“, с който спечели световна слава. Др. Тенев, ТС, 182. Феноменалното му участие [на Аспарух Лешников] в нашумелия из цяла Европа преди Втората световна война мъжки вокален секстет „Комедиан хармонистс“ (1927 – 1934) му носи широка международна известност. И. Братоева-Даракчиева и др., БДВ, 205. Джазов секстет. Клавирен секстет. Диригент на струнен секстет.
3. Прен. Група от шестима души.
– От лат. sextus ‘шести’ през нем. Sextett.