СЕКТÀНТКА ж. Жена сектант. Лила се усмихна пак. – Сега аз ставам несигурен елемент!... – горчиво каза тя. – Бивша сектантка. Д. Димов, Т I, 471. – А аз, глупачка, не му давах да ми погали косата. У-у-уух, сектантка! – бие си главата с гребена. Бл. Димитрова, Събр. тв ХІ, 437. И твърде просто е да се каже, че модерната жена боядисва косите си или употребява тая или оная пудра, защото всички жени правят това, и ако някоя жена поиска да бъде неподправена, ние ще я смятаме, ако не за сектантка, сигурно за назадничава селянка! ФП, 1940, кн. 4, 386-387.


Източник: Речник на българския език (онлайн)