СЕКТÀНТСТВО, мн. няма, ср. Действие, проява на сектант (сектантка). Сред тия малцинства, в които националното съзнание е похабено или удавено в болезнената страст на религиозното сектантство, стои едно здраво и жизнено население. Й. Йовков, Разк. III, 179-180. Макар и млади в организацията, все бяхме закачили нещо от сектантството. Приказвахме големи думи, мечтаехме за барикади, а не умеехме да заговорим простичко отделния човек. В. Андреев, Р, 77. По въздържателни ли показатели ще съдим и за любовта на хората. Сам знаеш, че новият живот отдавна счупи това сектантство. Ст. Даскалов, ЕС, 32.