СЕКТÀТОР м. Остар. Сектант. Освен павликяните в България додоха различни сектатори, дето страната им представляваше най-сгодно поле да разпространяват различни лъжливи понятия за вярата. Р. Каролев, УБЧИ, 95. Масите, които не са усвоили необходимостта на критическото мисление, ще се хвърлят в обятията на религиозните сектатори. Дума, 1891, кн. 3-4, 716.
– От лат. sectator.