СЕКУ̀НДИЧКА ж. Умал. от секунда в (1 – 4 знач.). Той започна да преценява всяка секундичка от това опасно и страшно време, да отмерва всяко свое движение, всяка своя стъпка. Г. Караславов, Т, 86-87. Страшно желание разпъваше гърдите му – ако може само за секундичка да се обърне назад, да погледне. П. Вежинов, ДБ, 123. Не последва нито секундичка колебание – човекът заобиколи готовата за път каруца и с протегната за здрависване десница приближи към Бяно. Ц. Родев, Т, 336.
◊ <Една> секундичка. Разг. Молба за прекъсване на говорещото лице за съвсем кратко време, за да се вмъкне изказване на друг.