СÈЛАНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Селянин; селак, селач, селаченин, селчанин, селяк, селянец. Го изнесоа слугата на пазар и се заватил един богат селанец и го купил. Нар. прик., СбНУ I, 115. Му кажал един селанец на попо кукята къде била. Нар. прик., СбНУКШ ІV, 242.