СЕЛÀРКА ж. Диал. Жена селар. Захарина остана селарка. И през първте дни ѝ беше драго, че хората копаят, пък тя си е в село. Ил. Волен, Избр. пр I, 123. А зелнеха ли се слоговете и баиритe, той вземаше тояжка и я [телицата] откарваше на паша. Баба Наца оставаше селарка. Или пред прага на припек ще кърпи, или пък в градинката ще чопли. Злат., 1943, кн. 2, 52-53.