СЕЛÀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Селяшки. Той беше с опърпана шапка, увит в широка селашка козяница и с две пилета в ръка. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 43. Какво щеше да бъде, ако на Елин Пелин би скимнало да ни покаже доколко владее различните диалектични особености, които пъстрят езика на селяните? Тия хубави разкази биха се обърнали на селашки разкази, достойни да дигат смях и възторг в кръчмите. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 199. С киша, засух, буря, глад, / ти сирашки род селашки, / рий в пръстта до гроб ръце! П. К. Яворов, Съч. І, 35.
СЕЛÀШКИ нареч. Остар. Селяшки. „Децата нека да живеят селашки, каже Сенека, дрехите им да бъдат прости и във всичко да приличат на дрехите на техните връстници и другари.“ А. Начев, (превод) Лет., 1872, 153.