СЀЛДА ж. 1. Само ед. Вид северна морска пасажна риба от семейство селдови, със странично сплескано тяло, едри люспи, сребрист цвят и големина до 70 см, която обитава Атлантическия и Северния ледовит океан и е обект на промишлен риболов; херинга. Clupea harengus. Многобройните заливи и плитките крайбрежия служат за места за размножаване и угояване на треска, селда, калкан и други риби. С. Кюпрюбашиев, И, 58. Беззъбите мустакати китове се хранят с малки морски животни: дребни ракообразни, а също с неголяма риба – селда и др. Д. Богданов, ТА, 46. Най-доброкачествена е селдата, уловена през месеците юли – септември. Д. Колев, СХП, 191.
2. Тази риба, приготвена за ядене (пържена, печена, сушена, в ястие). Датчаните обичат ястия от зеленчуци с парченца сланина, а така също печена селда. Те правят салати от селда и зелен фасул. Е. Атанасова и др., СПОТ, 174. Маринована селда. Селда в сметана.
– От рус. сельдь.