СЕЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Със съгл. и несъгл. опред. Място, пространство, което има свои характерни, специфични особености или което се обитава от еднотипни обитатели. По едно време храсталакът оредя и започнаха да се мяркат белостволи ели, които напомняха, че навлизаме във високопланинските селения на иглолистните. Н. Хайтов, ПП, 128. Как да извършим експедиция в космическите селения, отдалечени на милиони и милиарди светлинни години? К, 1970, кн. 7, 23. С пост, молитви, те искаха да възвишат душите си до Бога и чисти да отидат в неговите селения. Елин Пелин, Съч. IV, 86. В това селение на мъртвите не може да те сгрее студената хубост на камъка и метала, колкото и скъпи да са те. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 377. Точно така изглежда всяка подводна яма, когато ненадейно се озовеш в хладните ѝ селения от размито зелено мастило – всичко е като от оня свят. Ат. Мандаджиев, БЦР, 125.
2. Старин. Селище. Тия опустошителни шетни на турците, които безразборно плячкосваха и гръцки, и български селения, безпокояха Александра и болярите му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 114. Между българските селения Габрово възима честта да замисли и да приведе в действие прекрасната мисъл, възстановението на българското народно образование. П. Р. Славейков, СКНГ, 48. Павликянската секта беше захванала отначало да се намъква помежду българските селения. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 244.
◊ Небесни селения. Поет.; Господни (вечни) селения. Остар. Небе1 (във 2 знач.). Това е един култ към едно същество, слязло от небето, за да го плени със своето чаровно видение и да отлети пак в селенията небесни. К. Величков, ПССъч. I, 314. Той [владиката] уверяваше опечалените, че не било време за сълзи, а за хвалебствени песни, защото душата на божия раб оттук отивала направо в селенията господни. Ст. Дичев, ЗС I, 549. – Опечалено събрание! Изпращаме във вечните селения нашия любим съселянин Здравко Горанов. К. Гълъбов, ХГП, 64.
– Софроний Врачански, Неделник, 1806.