СЕЛЀНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който съдържа селен. Селенът и телурът преминават в разтвор под формата на селенов и телуров сулфид. Ст. Янков, ККТ, 198. Селенови съединения. Селенови препарати.
2. Техн. Който е изработен от селен или е с нанесен слой от селен. За фотометрични цели най-подходящи са селеновите фотоелементи, тъй като тяхната чувствителност към лъчите с различни цветове е най-близка до тази на човешкото око. В. Врански, ФП, 83. Изображението върху експонираната пластинка се проявява с помощта на прахообразен оцветител, след което се пренася от селеновата пластинка (или селеновия барабан) върху обикновена хартия. Ив. Видев и др., ТСОИ, 43. Селенови полупроводници. Селенови токоизправители.
3. Който се отнася до селен. Селенов дефицит.