СЀЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Разположено на определена територия обособено място (град, село или махала) със съвкупност от сгради с различно предназначение (жилищни, административни и др.) и с определено постоянно население; населено място. Рано в зори Левски напускаше селището, дето бе нощувал, запътваше се към друго селище, дето отиваше да търси други хора. Ст. Дичев, ЗС II, 248. По склоновете на планината са загнездени малки селища с вили и почивни домове. Н. Фурнаджиев, МП, 85. Пазвантоглу съвсем не смятал да превзема и задържа кое да било селище извън крепостните стени [на Видин]. В. Мутафчиева, КВ, 129. Блещукаха светлинки на селище. То се падаше малко надолу по течението. Ст. Загорчинов, ДП, 456.
2. Събир. Жителите на определено населено място (град, село или махала). Моите посещения обаче не останаха тайна. Бях заловен, като излизах през прозореца ѝ [на девойката], и се вдигна олелия, че цялото селище разбра каква е работата. Сл. Караславов, СБ, 184. Още преди да го пренесат при военния лекар, цялото селище бе разбрало, че Войно се е катерил по високо дърво да вади от гнездо кълвачи. П. Маджаров, СЗ, 90. Цялото селище беше на крак, за да ни посрещне, когато слязохме от лодката: на края на брега – децата, малко по-нагоре – жените. Св. Колев, КЗМ (превод), 93.
3. Със съгл. опред. Населено място без постоянно население или с частично постоянно население, изградено за задоволяване на промишлени, търговски и др. нужди (конкретизирани чрез определението). Сега плавахме покрай десния бряг, целия осеян с курортни селища, с плажове, с малки кейове за яхти и платноходки. П. Вежинов, ДМ, 28. Южно от стария пристанищен град, върху дълъг скалист полуостров, се намира малко рибарско селище с посивели дървени къщи. С. Чернишев, ЛО, 28. По начало промишлените миньорски селища не са големи, тъй като те трябва да са близо до мините, а мините са пръснати на известно разстояние една от друга. Л. Тонев и др., Г, 246. Ваканционно селище.
4. Място, където в миналото е съществувало населено място. При прокарването на ж.п. линията София – Кулата строителите разрушават част от праисторическо селище в околностите на с. Мурсалево. Ст. Чохаджиев, НХК, 8. В източната част на София, южно от бившето село Слатина, се намират останките на най-големите неолитни селища в Западна България. РПр, 1992, кн. 25, 5.
5. Диал. Парцел в населено място, застроен или предвиден за строеж. Той купил селище насред селото, викал майстори отдалеч и дигнал къщата. Ил. Волен, РК, 54. Селото, за да го задържи, му подари безплатно селище, а стопанството му помогна да си издигне нова къща. Н. Кирилов, ПД, 11. Узе си Гюро търнокоп, / узе си Радка лопата, / та па се двама отишли / там доле, доле под село / на дедово си селище. Нар. пес., СбВСтТ, 970.