СЀЛКОР м. В периода на социализма у нас – кореспондент на вестник или списание, който пише дописки от село. – Селкор ще рече селски кореспондент. Значи, който пише от село. Г. Караславов, СИ, 206. – А вие знаете ли, че аз съм селкор, а? – изтръгва се от Бабенко и той така вдига ръце, сякаш държи вестник. Л. Павлов, БЛЛ (превод), 96. Четох вашите изказвания в първата национална конференция на рабкорите и селкорите в София и ми се видяха твърде интересни. С, 1954, кн. 3, 102-103.
– От рус. селькор, съкр. от сельский корреспондент ‘селски кореспондент’.