СЀЛСЪВЀТ м. Остар. 1. Селско управление; община. – Като направят фабриката за земеделски машини в Русчук, Кирил ще бъде главният майстор там. Писмо се получило в селсъвета. С. Северняк, П, 7. Като председател на селсъвета правеше всичко, каквото беше по силите му. А. Гуляшки, ДМС, 17. Заключени в училищния шкаф, лежат фланелките, гащетата, гуменките, купени от учителя със средства, отпуснати от селсъвета. Б. Болгар, СЕК, 45.

2. Сградата, в която се помещава такова управление. Селсъветът беше на централния площад, всички лампи на втория етаж светеха. П. Вежинов, ПЛН, 83. Високо русокосо момиченце с кафява бенка на бузата запита: – Селсъвета ли търсите? Л. Михайлова, Ж, 66. Наместо да иде на кладенеца, Монката кривна право към селсъвета. СбХ, 107.

– Съкр. от селски съвет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)