СÈЛЧАНКА ж. Диал. Селянка; селаченка, селачка, селячка. – Ето дъщерите ми, прибави той, като му показа две млади селчанки, които бяха седнали на земята и дробяха в една дървена гаванка с мляко черен хляб. Г. Миркович, ПВ, 44. Мария последва смъртното носило с дреха траурна, която ѝ беше заела една селчанка. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 74. На една млада селчанка, която се завръщала в селото си, нападнали двама турци. К. Тинтеров, РТВ (превод), 71.