СЕЛЯНДУ̀РИН, мн. селянду̀ри, м. Простонар. Пренебр. Селянин; селяндур. „Селяндурин – мислеше той, като избягваше да гледа полковника. Простодушен и грубиян.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 426. – В нашето село всеки ден спират четирсе и три автобуса. – Не четирсе бе, селяндурино – скара му се тя. Т. Монов, СЧ, 37. Усмихна се надменно, подчертавайки превъзходството си над този селяндурин. Кр. Кръстев, К, 128.
– Друга (диал.) форма: селенду̀рин.