СЕЛЯНДУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. 1. Който се отнася до селяндур, до селянин (в 1 знач.), свойствен е за селяндур, за селянин; селски. Една от вратите във фоайето с надпис „Милиция“ се отвори и на сцената се появи сержант със селяндурски вид. – Кой тук е убил човек? – прозявайки се, попита той. М. Гинев, ОЖ (превод), 60. Гласовете им [на оплаквачките] се сляха в пронизващ див и печален вой, който предизвика гримаса на досада у някои от официалните лица, непознаващи местните обичаи. – Това погребение е съвсем селяндурско!... Ирина претендира за интелигентност и не би трябвало да допусне подобна комедия!... Д. Димов, Т I, 441. – Ти си като хайванче, ако не работиш кърска работа, побесняваш. Такава ти е кръвта, селяндурска. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Директорът се казваше Либера. Носеше селяндурски бакенбарди и светлосин костюм. (превод) ЛВ, 2019, бр. 30, 34. Селяндурска физиономия.
2. Прен. Който се отнася до прост, недодялан, невъзпитан, груб човек, свойствен е за такъв човек; селски, селяшки, дебелашки, просташки. Селяндурски коментари. Селяндурско поведение.
3. Който се състои от селяндури; селски. Селяндурска паплач.
– Друга (диал.) форма: селенду̀рски.
СЕЛЯНДУ̀РСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По селяндурски. Разг. Пренебр. По същия начин, както е присъщо на селяндурите; селски, селяшки. Сега трябва да им запуши устите на някои свои приближени, защото наистина се държат по селяндурски нахално, когато говорят за „компетентност“. Преса, 2013, бр. 273, 16.
– Друга (диал.) форма: селенду̀рски.