СЀЛЯНКА ж. 1. Жена, която е родена или живее на село. Минаваме през бедни планински села. По пътя срещаме облечени в бели народни носии селянки. Н. Фурнаджиев, МП, 99. Радиото в колата ли пее, или оная млада селянка от нивята на Тракия? Д. Дамянов, ПИЩ, 120-121. Манолаки не искаше да слуша никого и се венча за младата и хубава селянка. Й. Йовков, ЧКГ, 9. – Хубаво, аго, жив ми бил, / но аз съм проста селянка, / не ми са драги хареми. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
2. Разг. Пренебр. Проста, недодялана, невъзпитана, груба жена; селячка, селяндурка. Държиш се невъзпитано, голяма си селянка!
Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на грубо, неприязнено отношение към жена. – Простачка! – със страшен глас извика Николов. Селянка и простачка! Ч. Шинов, БС, 52.
– Друга (диал.) форма: сèланка.