СЕМАНТИЗÀЦИЯ ж. 1. Езикозн. Откриване, определяне на значението на езикова единица. Предлаганите тълкувания на първичните и вторичните значения на предметните имена дават възможност за еднотипно семантично представяне на значенията на изследваните лексикални единици. Подобна еднотипна семантизация става условие за адекватен съпоставителен анализ на думите в два езика. В. Кювлиева-Мишайкова, ПБЛ, 145.

2. Книж. Придобиване на значение, на смисъл. Семантизация на символите.

– От гр. σημαντιϰός ‘значещ’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)