СЕМАНТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до семантиката, значението на езиковите единици и граматичните форми. Предложните глаголни словосъчетания, които разкриват обектно отношение, са многобройни. Те съдържат разнообразни отсенки и семантични особености в зависимост от характера на глагола и от семантиката и функцията на предлога. К. Попов, СБЕС 1963, 35. Семантичният развой на думите се обуславя от развоя на човешкото мислене, от напредъка на науката, изкуството, културата, техниката, обществените отношения и т.н. П. Пашов, ВБЛ, 10. Колкото до общите закони, по които еволюира значението на думите, Ж. Вандриес свежда различните семантични промени до три основни типа: стесняване на значението, разширяване на значението, пренос. Ж. Бояджиев, УЕ, 217-218. Семантичен анализ. Семантична категория. Семантична структура. Семантична група.
– От фр. sémantique.