СЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е на семе (в 1 и 2 знач.). Обвивките на семепъпката [на растението] се разрастват и образуват семенната обвивка. Д. Георгиев и др., ХР, 25. Гъсениците продължават да вредят по съхраненото цвекло като изгризват семенните пъпки. И. Лечева и др., СЕ, 154. На зелените семенни шушулки често нападат вредни насекоми. П. Бубов, РЗ, 427. Семковите плодове се освобождават от семенника заедно със семенното ложе. М. Киров, ТК, 107.
2. За растение, плод, зеленчук и др. – който има семена. Видях нещо като нашенските шкембеджийници, само че в казаните не се варяха вкусни шкембета, а някакви треви и семенни чушки, подобни на бакла. С. Северняк, ОНК, 268. Към края на ерата [мезозойската] се появили широколистните семенни растения. Геол. IX кл, 154. Семенни плодове.
3. Който е предназначен за производство или съхранение на семена. Площите за семенни участъци се определят не за плановата, а за следващата година. Семепроизводителните стопанства планират обема на производство и предаването на сортовите семена в съответствие с поставените им задачи. Ив. Луцов и др., ИОП, 270. Семенен фонд.
4. Който се отнася до семе (в 5 знач.). Докато ролята на мъжа [в процеса на размножаването] се изчерпва с доставянето на семенните клетки, жената е заангажирана изцяло в този процес: в нейното тяло става оплождането. Ил. Щъркалев, Г, 5. Беше известно, че за да се оплоди, женската яйцеклетка трябва да срещне един от стотиците милиони сперматозоиди, намиращи се в изхвърлената мъжка семенна течност. НТМ, 1967, кн. 225, 42.
5. Като същ. семенни мн. Бот. Висши растения, които включват голосеменни и покритосеменни растения, образуват семена и се размножават чрез тях и са разпространени навсякъде по сушата, а някои вторично са преминали към живот във водата. Spermatophyta. Семенни. Тук спадат доматите, пиперките, бамята, ябълките, гроздето, цитрусовите плодове и подгрупата на костилковите плодове. Н. Сотиров, СК, 15-16.