СЀМЕНЦЕ, мн. -à, ср. 1. Умал. от семе (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Гранките на дървесата тежат, тежат от плод, навел се е и всеки стрък да посипе върху топлата земя семенцата си. Д. Талев, ГЧ, 268. Прищевките на необуздания вятър донесоха от далечни гори две малки семенца и ги хвърлиха безсмислено далече едно от друго. Елин Пелин, Съч. V, 68. Птицата отскочи на по-горна вейка и изплака: – Моля те, позволи ми да си клъвна нещичко в пръстта: я личинка, я семенце! П. Бобев, ГЕ, 31-32. ● Обр. Не е мъчно да се съчини песничка, стига само да се яви ръка, да пусне семенцето в душата, и от това семенце да изникне тя. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3.
2. Прен. Мъничко количество от нещо; зрънце. Нямаше семенце злост в лъчистите му очи. Д. Вълев, З, 82.