СЕМИНАРЍСТ м. Лице, което учи в семинария или е завършило семинария (в 1 и 3 знач.). До нея някак насила местеше краката си загадъчният за всички Борислав Йорданов. Бивш семинарист – изключили го бяха, но защо – никой не знаеше. А. Гуляшки, МТС, 150. Като семинарист Чинтулов проявявал жив интеpec и към проблемите на богословието. Г. Константинов, БП, 32-33. И сега се изненада от засмените маса офицери, които го бяха обкръжили. Но веднага си спомни: те бяха неговите съвременници от първите редове на интелигенцията – учители, съдии, академици, търговци, семинаристи, инженери, професори, архитекти... А. Страшимиров, ВО, 99. Една тълпа от семинаристи нахлува зад нас в църквата. Всички коленичат да се молят. К. Величков, ПССъч. III, 147.