СЕМИНАРЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до семинарист. – Кво думаш бе, тато? – попита Цецо и диреше трескаво по ръбовете на семинаристката си куртка укрити клечки. Й. Вълчев, РЗ, 128. – Какво те довея насам? – попита той. – И де е семинаристката ти униформа? Ст. Дичев, ЗС I, 234. Може с основание да се допусне, че през двете семинаристки години в Одеса Стамболов е чел много. А. Страшимиров, Д I, 11. Семинаристко образование.