СЕМИОТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спец. Който се отнася до семиотика (в 1 знач.); семиологичен, семиологически, семиотически. Приложението на семиотичния подход към изкуството предполага разглеждането му като „съвкупност от естетически знаци, предназначени да възбудят у хората емоции“. Т. Кръстев, АТ, 61.
2. Мед. Който се отнася до семиотика (във 2 знач.); семиологичен. Благоприятни в семиотично отношение са процесите в главата на панкреаса, протичащи с компресионни явления. Стр. Каранов, ОКХ, 269.