СЕМЍТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от семит и от семитизъм. Най-сетне кумир и кап (капище) са очевидно ориенталски думи, първата – семитска, а втората – тюркска. СбЧПИШ 95. Произходящ от едно еврейско семейство, той бе наследил от семитската раса живостта на ума, плодовитостта на въображението и една извънредна гъвкавост на темперамента. С. Радев, ССБ II, 495.
◊ Семитски езици. Езикозн. Група от родствени езици (арабски, иврит, малтийски и др.) от семитско-хамитското семейство, които се говорят в по-голямата част от Близкия изток и Северна Африка. Арабският принадлежи към семитските езици. Сл. Стоилов, НМ, 9. Семитски народи. Народите, споменати в Библията като наследници на Сим, първородния син на Ной, които обитават или са обитавали Северна Африка и Предна Азия, говорят на някой от семитските езици и са развили една от най-важните цивилизации в древността. Евреите принадлежат към семитските народи. Те били номадски племена. Ист. VII кл, 2008, 61. Съвременната наука приема за обща прародина на семитските народи Аравия. Н. Райнов, ИПИ II, 198.