СЀМКА ж. 1. Отделно зрънце, обвито с втвърдена обвивка (люспа), от семе на някои растения. Тя правеше с мотиката дълбоки гнезда, слагаше по няколко динени семки в позасъхналата вече пръст и ги зариваше с крак. Ст. Марков, ДБ, 124. По краищата на нивите горят слънцата на слънчогледите. По-мъдрите от тях са вече свели ниско към земята натежали пити с тлъсти слънчогледови семки. З. Сребров, Избр. разк., 160. Страшно са люти, заявява той, като изтърсва половина чушка със семките в чинията си. Ал. Константинов, БГ, 46. Зърното [на гроздето] се състои от ципа, семки и месеста част. Ст. Янков и др., ТХП, 223. Земята обаче трябва да има някаква чудотворна сила да ражда от толкоз малка семка толчево исполинско дърво. С. Радулов, НД (превод), 139. Рано подранила Ата Ахладова. / Доде си намери Алил бозаджия, / та му е занела ябълки без семки. Нар. пес., СбВСтТ, 1038.

2. Обикн. мн. Печено и осолено тиквено или слънчогледово семе, което се бели и се яде. В трамваите беше разрешено не само да се пее, но и да се ядат семки. Продаваха ги в самите трамваи стари евреи с бели бради. К. Гълъбов, ХГП, 188. Десетки продавачи на печени семки обикаляха тротоарите и предлагаха стоката си с викове. П. Мирчев, СЗ, 15. Той си беше купил тиквени семки – изпечени и солени, които хвърляше от време на време в устата си. К. Калчев, СТ, 266. Катерина скоро откри у него приятен и сърдечен другар, с когото ѝ беше хубаво да ходи из долчинките зад полето и да люпи заедно с него семки от слънчоглед. А. Гуляшки, Л, 40. Всички се събраха в беседката около една тава печени тиквени семки. Й. Попов, БНО, 99.

3. Само ед. Прен. Разг. Потекло, потомък. Детето Гаравала обичаше със студена, спотаена обич на егоист, който се радва на наследника си, на семката, която щеше да продължи стария и знатен Гаравалски род. С. Северняк, П, 27. Слушай, / сина ми дай, че не ще ви кълна, / но ще рева, доде ви чума стръшка, / та ви затрий до семката ви чак! Сл. Красински, БН, 65.

4. Прен. Обикн. с предл. на. Зародиш, начало на нещо. Па има и такива, които вместо да дават, а те гледат още да земат: у тия последните лежи семката на всички беди и неволи за училищата ни. Хр. Данов, Лет., 1869, 157.

И семка да не остане от тебе. Клетва. Обикн. във 2 и 3 л. Да нямаш деца, потомство. – Всичкото ни зеха, откраднаха го, болест тригодишна дано ги изтръшка макар, семка от тях да не остане, до крак да се затрият! Ст. Марков, ДБ, 387. Правя от семка тиква. Разг. От дреболия правя нещо голямо, възвишено. Драго: – Моят свят... Велика: – Знам го твоя свят – от пепел и пръст жито да правиш. От семка – тиква. Н. Хайтов, ПЗ, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)