СЀМПЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от семпъл. – У дома Емил се подвизава като човек с ограничено въображение. – Млъкнете! Посетителката се извърна. – Така де, семпличък си е. Б. Априлов, Избр. пр III, 240. Между другите въпроси имаше и един доста семпличък: „Кой цвят предпочитате: синия или зеления?“. Р. Босев, ЕЗЧ, 22. На себе си взех осем литра наливна видинска „Гъмза“, пакетирана в оплетена с върбови клонки дамаджана – обикновена, семпличка, но ефектна. Тарас, Ст, 1966, бр. 1039, 1.