СЕНÀРКА ж. Жена сенар (във 2 знач.). Друга част от четниците преминала границата и като водачи на жътварки, сенарки, трета – натоваряли дърва на случайно хванати мулета из къра, се върнала в селото, сякаш нищо не знаели. П. Карапетков, С, 223.


Източник: Речник на българския език (онлайн)